Подутина на долния клепач, така наричам странното новообразование на Марсел.
Появи се около 16-ти август и на 19-ти вече изглеждаше така:
Появи се и започна да расте… След няколко прегледа, все още никой от ветеринарите му не можеше да каже какво точно е това. Трябваше да се отстрани оперативно и да се изпрати за хистологично изследване, за да се разбере.
Операцията беше неизбежна….
На 3 септември станахме рано и излезнахме на разходка. След това бързо се приготвихме и тръгнахме за клиниката. Когато пристигнахме и трябваше да влезнем, Марси започна да се дърпа… , а аз бях много притеснена.
Още с влизането видях ветеринаря на Марси, при който се чувстава най-спокоен, а това много ме зарадва. Всички в клиниката ни посрещнаха много добре….
Бяхме там в 09:00 часа, приготвиха операционната и към 10:00 му взеха кръв за изследване. Сложиха му абокат и трябваше да изчакаме, докато излезнат резултатите. Имаше много пациенти, а и Марси не беше спокоен, за това го заведох в колата. Гледаше ме тъжно, сякаш искаше да ми каже “ тръгвай, какво чакаш?“…
В 11:00 часа му сложиха пълната упойка, гушнах го и седнахме на едно столче. Той започна да се успокоява, да се отпуска и накрая заспа. Взеха ми го и го вкараха в операционната, тогава отидох в колата за да изчакам… Времето не минаваше, не спирах да мисля за него. Към 11:40 влезнах в клиниката, а те тъкмо бяха приключили. За малко успях да видя Марси през вратата, докато излизаше ветеринарния лекар. Казаха ми да изчакам и че операцията е преминала успешно.
След известно време, ме заведоха при него. Той лежеше и се опитваше да се надига, но не успяваше. Бяха му сложили фуния, която не трябваше да махам 10 дена. Гушнах го и всички ни изпратиха.
Прибрахме се бързо и той заспа. Към 18:00 започна да се събужда и да прави опити да се движи. Към 18:30 вече ходеше, но като пиян… падаше, ставаше, сядаше….
Предстоеха ни 10 дни с тази голяма фуния…. Това много ме плашеше, защото си мислех, че ще се опитва да я маха, но той нямаше проблем. Тези дни ги прекара спейки и с разходки разбира се, без игри…
Марси обича често да пие вода, а купичката му е ниска и трябваше всеки път да му свалям фунията. Затова използвах чаша и се получи, той сам без моя помощ пиеше. 🙂 За храненето, обаче му я свалях, изчаквах го да се нахрани и отново я слагах.
Щом махнех фунията, той веднага вдигаше краче, за да се почеше… , а това не трябваше да става, защото така може да си махне конците и да се наложи отново да ги слагат.
На 5-ти септември ходихме на преглед и всичко беше нормално.
На 13-септември трябваше да му свалят конците, но той недаваше и малко го упоиха…
Това са снимки преди да му махнат конците:
Резултатът от хистологичното изследване беше излезнал:
Макроскопско описание: Плътновата с елипсовидна форма формация с размери 1/0,5 см със сивкаво-белезникав цвят.
Хистологична находка: Кожа и подкожие с наличие на множество абортивни космени фоликули с изразена на места перифоликуларна плоскоклетъчна пролиферация на места с базалоиден тип и наличие на добре изразена подлежаща реактивна възпалителноклетъчна реакция и повърхностно раязвяване;
Диагноза: Трихоепителиом;
Т.е доброкачествен тумор.
Сега вече се чувства добре и не спира да си играе :), а аз продължавам да търся информация за диагнозата му.
zdr.imam mops Frank.ima podobna papka na nosa.vazmojno li e da ima sashtoto zaboliavane.6te hodim na lekar,no se pritesniavam.
Заведете Франк на ветеринар, нека го погледнат специалисти. Не се притеснявайте, може да не е същото заболяване. За съжаление и аз нямам информация за това новообразувание. При Марсел бързо се променяше и не го болеше при допир.