Медицински термини
Когато ветеринарния лекар Ви говори с медицински термини и Вие не го разбирате, най-добре е да го попитате какво точно има предвид. Ако все пак нещо е било недоразбрано, ето част от термините, които може да чуете:
Абдоминален – коремен
Аборт – смърт на плода след развитие на органите му (28 дни), последвана от изхвърляне.
Абразия – надраскване.
Абсцес – събиране на гной в кухина. Може да е подкожен, в някой орган или телесно пространство.
Автоантитела – произведени от организма антитела, насочени срещу собствените тъкани и разрушаващи определени клетки.
Автозомни – всички хромозоми без половите Х и Y.
Автоимунна болест – болест, получена от автоантитела, които увреждат собствените тъкани на организма.
Акомодация – процес, при който очната леща изменя формата си, за да фокусира светлина върху ретината.
Акутен – остър, обострен.
Алерген – всяка субстанция, която може да причини алергична реакция. Лекарства, токсини на насекоми, полени, плесени, прах, храни и ваксинации са сред честите алергени при кучетата.
Алопеция – опадане на косми или неспособност за ново поникване, плешивост.
Аналгетик – болкоуспокояващ медикамент.
Анамнеза – история на болестта.
Анестезиране – обезболяване и упояване.
Анестетик – лекарство, което упоява и обезболява.
Анеструс – четвърта фаза на еструса без или почти без никаква овариална активност.
Аномалия – състояние, отклоняващо се от нормалното.
Анорексия – загуба на апетит.
Аноректален – отнася се за областта, която включва ануса, аналния канал и правото черво.
Антиген – субстанция, разпозната от имунната система като чужда за организма. Имунната система произвежда антитела, които свързват антигена и предпазват организма от увреждане и от болест.
Антикоагулант – вещество, което възпрепятства кръвосъсирването.
Антитяло – протеинова субстанция, която се произвежда от имунната система за неутрализиране ефекта на определен антиген.
Антифунгален – противогъбичен.
Автоантитела – произведени от организма антитела, насочени срещу собствените тъкани и разрушаващи определени клетки.
Автозомни – всички хромозоми без половите Х и Y.
Автоимунна болест – болест, получена от автоантитела, които увреждат собствените тъкани на организма.
Акомодация – процес, при който очната леща изменя формата си, за да фокусира светлина върху ретината.
Акутен – остър, обострен.
Алерген – всяка субстанция, която може да причини алергична реакция. Лекарства, токсини на насекоми, полени, плесени, прах, храни и ваксинации са сред честите алергени при кучетата.
Алопеция – опадане на косми или неспособност за ново поникване, плешивост.
Аналгетик – болкоуспокояващ медикамент.
Анамнеза – история на болестта.
Анестезиране – обезболяване и упояване.
Анестетик – лекарство, което упоява и обезболява.
Анеструс – четвърта фаза на еструса без или почти без никаква овариална активност.
Аномалия – състояние, отклоняващо се от нормалното.
Анорексия – загуба на апетит.
Аноректален – отнася се за областта, която включва ануса, аналния канал и правото черво.
Антиген – субстанция, разпозната от имунната система като чужда за организма. Имунната система произвежда антитела, които свързват антигена и предпазват организма от увреждане и от болест.
Антикоагулант – вещество, което възпрепятства кръвосъсирването.
Антитяло – протеинова субстанция, която се произвежда от имунната система за неутрализиране ефекта на определен антиген.
Антифунгален – противогъбичен.
Аритмия – неправилен сърдечен ритъм. Може да е без последствия или да причини сърдечен инфаркт.
Аскарис – кръгъл червей.
Асфиксия – задушаване.
Асцит – ненормално събиране на течност в перитонеалната кухина. Най-честите причини са сърдечна или чернодробна недостатъчност.
Атрезия – неотворен телесен канал по време на вътреутробното развитие на плода.
Атрофия – закърняване; сбръчкване и намаляване на размерите на определен орган или на тъкан вследствие на продължителна неупотреба или смърт на клетки.
Аскарис – кръгъл червей.
Асфиксия – задушаване.
Асцит – ненормално събиране на течност в перитонеалната кухина. Най-честите причини са сърдечна или чернодробна недостатъчност.
Атрезия – неотворен телесен канал по време на вътреутробното развитие на плода.
Атрофия – закърняване; сбръчкване и намаляване на размерите на определен орган или на тъкан вследствие на продължителна неупотреба или смърт на клетки.
Бактерициден – способен да убива бактерии за разлика от препятстващ размножаването им.
Безоари – чужди тела в стомаха, състоящи се от косми и други материи, които образуват една маса.
Билатерален – двустранен.
Биопсия – вземане на материал от тъкани и органи за микроскопско изследване.
Блефарит – възпаление на клепачите.
Брахицефален – куче с широки скули, къса муцуна и плоско лице както при мопса и пекинеза.
Бронхоскопия – процедура, при която в трахеята и бронхите се вкарва гъвкава оптична тръба за оглеждане вътрешността на дихателните пътища
Безоари – чужди тела в стомаха, състоящи се от косми и други материи, които образуват една маса.
Билатерален – двустранен.
Биопсия – вземане на материал от тъкани и органи за микроскопско изследване.
Блефарит – възпаление на клепачите.
Брахицефален – куче с широки скули, къса муцуна и плоско лице както при мопса и пекинеза.
Бронхоскопия – процедура, при която в трахеята и бронхите се вкарва гъвкава оптична тръба за оглеждане вътрешността на дихателните пътища
Везикул – малко кожно мехурче, изпълнено с бистра течност.
Вентрикул – кухина, която съдържа цереброспинална течност.
Вентрикул – кухина, която съдържа цереброспинална течност.
Гастроскопия – процедура за оглеждане вътрешността на хранопровода, стомаха и дванайсетопръстника.
Геном – пълният сбор от наследствени фактори.
Генотип – комбинация от гени, определяща физическата характеристика.
Гериатрия – наука за болестите на старческата възраст.
Гингивит – възпаление на венците.
Гонадотропини – хормони, които се излъчват от хипофизата или плацентата и активират яйчниците или тестисите да произвеждат
полови хормони.
Гранулозен – зърнест
Геном – пълният сбор от наследствени фактори.
Генотип – комбинация от гени, определяща физическата характеристика.
Гериатрия – наука за болестите на старческата възраст.
Гингивит – възпаление на венците.
Гонадотропини – хормони, които се излъчват от хипофизата или плацентата и активират яйчниците или тестисите да произвеждат
полови хормони.
Гранулозен – зърнест
Девитализиран – умъртвен
Деменция – загуба на памет с дезориентация, апатия и вцепененост.
Депигментация – загуба на тъмния цвят на кожата вследствие на разрушение на произвеждащите меланин клетки.
Депресия – намалена активност на кучето, придружена с незаинтересованост към околната среда и храната.
Деструкция – разрушаване.
Дехидратация – обезводняване.
Дивергиране – раздалечаване (за очи).
Диеструс – трета степен на еструса, наречена също лутеална фаза. Започва, когато женската отказва съвкупяване. Трае около 60 дни и се слива с анеструса.
Дизурия – болезнено или затруднено уриниране.
Дистокия – удължено и трудно раждане.
Дисфагия – болезнено или трудно преглъщане.
Дисфункция – ненормална функция на орган или на система.
Доминантен ген – ген, който сам може да определи особена наследствена черта.
Дуоденум – дванайсетопръстник, първата част от тънкото черво след стомаха.
Депигментация – загуба на тъмния цвят на кожата вследствие на разрушение на произвеждащите меланин клетки.
Депресия – намалена активност на кучето, придружена с незаинтересованост към околната среда и храната.
Деструкция – разрушаване.
Дехидратация – обезводняване.
Дивергиране – раздалечаване (за очи).
Диеструс – трета степен на еструса, наречена също лутеална фаза. Започва, когато женската отказва съвкупяване. Трае около 60 дни и се слива с анеструса.
Дизурия – болезнено или затруднено уриниране.
Дистокия – удължено и трудно раждане.
Дисфагия – болезнено или трудно преглъщане.
Дисфункция – ненормална функция на орган или на система.
Доминантен ген – ген, който сам може да определи особена наследствена черта.
Дуоденум – дванайсетопръстник, първата част от тънкото черво след стомаха.
Евтаназия – хуманна процедура за безболезнено умъртвяване на безнадеждно болни.
Едем – оток.
Екскориация – дълбоко нараняване на кожата, ожулване.
Експекторанти – отхрачващи вещества, медикаменти, които предизвикват кашляне и отхрачване.
Екстирпация – пълно хирургично отстраняване, изрязване.
Екстракция – изваждане, изкореняване, извличане.
Ексудат – течност, която съдържа гной и бактерии.
Ексцизия – хирургично изрязване на тумор или на умъртвена тъкан.
Ектопичен – вливащ се на ненормално място.
Ектропия – обръщане на клепача навън.
Електрокаутеризация – изгаряне с ток.
Едем – оток.
Екскориация – дълбоко нараняване на кожата, ожулване.
Експекторанти – отхрачващи вещества, медикаменти, които предизвикват кашляне и отхрачване.
Екстирпация – пълно хирургично отстраняване, изрязване.
Екстракция – изваждане, изкореняване, извличане.
Ексудат – течност, която съдържа гной и бактерии.
Ексцизия – хирургично изрязване на тумор или на умъртвена тъкан.
Ектопичен – вливащ се на ненормално място.
Ектропия – обръщане на клепача навън.
Електрокаутеризация – изгаряне с ток.
Електролити – натрий, калий, фосфор и други минерали, необходими за функциите на органите.
Ембол – кръвен съсирек, който се образува на едно място и се придвижва от кръвния ток до по-тесен кръвоносен съд, където спира и прекъсва кръвотока.
Ембрион – плод под 28 дни от зачеването, преди развитие на органите.
Ендометрий – слой от жлезиста тъкан, който покрива вътрешността на матката.
Ендоскоп – инструмент, при който се използват светлина и оптични нишки или миниатюрна видеокамера за оглеждане на телесни кухини.
Ендоскопия – манипулация, при която се използва ендоскоп за оглеждане вътрешността на телесни кухини.
Ентерит – възпаление на лигавицата на червата, причинено от бактерии, паразити или вируси.
Ентеросолвентен – който се разтваря в червата, чревноразтворим.
Ентропия – обръщане на клепача навътре.
Енцефалит – възпаление или инфекция на мозъка.
Еозинофили – тип бели кръвни клетки, които се увеличават при алергични болести.
Епидидим – събирателни каналчета на тестиса за складиране на сперматозоидите, надсеменник.
Епистаксис – кървене от носа.
Еритроцити – червени кръвни телца, които съдържат хемоглобин.
Ерозия – област от телесна повърхност, увредена от травма или възпаление.
Еструс – разгонване на женско куче. Първата фаза на еструс цикъла, през който може да стане оплождане; трае средно седем-девет дни.
Еструс цикъл – целият репродуктивен цикъл между две овулации, нормално явяващ се през пет-шест месеца при полово зряло женско куче.
Ехокардиограма – изследване вътрешните структури на сърцето и получаване на компютризиран образ чрез доплеров ултразвук.
Еякулат – общото количество семенна течност, изхвърлено по време на коитус.
Ембол – кръвен съсирек, който се образува на едно място и се придвижва от кръвния ток до по-тесен кръвоносен съд, където спира и прекъсва кръвотока.
Ембрион – плод под 28 дни от зачеването, преди развитие на органите.
Ендометрий – слой от жлезиста тъкан, който покрива вътрешността на матката.
Ендоскоп – инструмент, при който се използват светлина и оптични нишки или миниатюрна видеокамера за оглеждане на телесни кухини.
Ендоскопия – манипулация, при която се използва ендоскоп за оглеждане вътрешността на телесни кухини.
Ентерит – възпаление на лигавицата на червата, причинено от бактерии, паразити или вируси.
Ентеросолвентен – който се разтваря в червата, чревноразтворим.
Ентропия – обръщане на клепача навътре.
Енцефалит – възпаление или инфекция на мозъка.
Еозинофили – тип бели кръвни клетки, които се увеличават при алергични болести.
Епидидим – събирателни каналчета на тестиса за складиране на сперматозоидите, надсеменник.
Епистаксис – кървене от носа.
Еритроцити – червени кръвни телца, които съдържат хемоглобин.
Ерозия – област от телесна повърхност, увредена от травма или възпаление.
Еструс – разгонване на женско куче. Първата фаза на еструс цикъла, през който може да стане оплождане; трае средно седем-девет дни.
Еструс цикъл – целият репродуктивен цикъл между две овулации, нормално явяващ се през пет-шест месеца при полово зряло женско куче.
Ехокардиограма – изследване вътрешните структури на сърцето и получаване на компютризиран образ чрез доплеров ултразвук.
Еякулат – общото количество семенна течност, изхвърлено по време на коитус.
Имобилизиране – обездвижване.
Имуносупресивен – който потиска имунната система.
Инвагинация – вмъкване.
Инвазиоспособен – способен да предизвика паразитно заболяване.
Имуносупресивен – който потиска имунната система.
Инвагинация – вмъкване.
Инвазиоспособен – способен да предизвика паразитно заболяване.
Инверсия – обръщане.
Инволуция – процес, при който матката се изпразва след раждане и възвръща нормалните си размери.
Ингвинален – слабинен, отнасящ се за слабините.
Инервиран – богато снабден с нерви.
Инконтиненция – незадържане, изпускане.
Инсуфициенция – недостиг, недостатъчност.
Интермитентен – явяващ се през по-дълги периоди.
Интерсекс – състояние, при което животното има мъжки и женски полови органи или хромозоми с мъжки и женски генетичен материал.
Инстерфериране – смесване, сливане, преплитане.
Интестинален – свързан с чревния тракт.
Интоксикация – натравяне.
Интрадермален – вътрешнокожен, който се извършва в кожата.
Интраокулярен – вътреочен.
Инфузия – вливане, обикновено на кръв или други течности.
Инцизия – разрез, цепване.
Инцистиран – отнася се за ларви на паразити, разположени в специфична обвивка в тъканите.
Инволуция – процес, при който матката се изпразва след раждане и възвръща нормалните си размери.
Ингвинален – слабинен, отнасящ се за слабините.
Инервиран – богато снабден с нерви.
Инконтиненция – незадържане, изпускане.
Инсуфициенция – недостиг, недостатъчност.
Интермитентен – явяващ се през по-дълги периоди.
Интерсекс – състояние, при което животното има мъжки и женски полови органи или хромозоми с мъжки и женски генетичен материал.
Инстерфериране – смесване, сливане, преплитане.
Интестинален – свързан с чревния тракт.
Интоксикация – натравяне.
Интрадермален – вътрешнокожен, който се извършва в кожата.
Интраокулярен – вътреочен.
Инфузия – вливане, обикновено на кръв или други течности.
Инцизия – разрез, цепване.
Инцистиран – отнася се за ларви на паразити, разположени в специфична обвивка в тъканите.
Калус – мазол.
Канцерогенен – способен да причини рак в организма.
Кардиопулмонален – сърдечно-белодробен.
Кариотип – картина на всички хромозоми в една клетка.
Кариотипия – анализ на броя, големината и формата на чифтните хромозоми за определяне на пола.
Кастрация – отстраняване на тестисите при мъжките и на матката с яйчниците при женските.
Каутеризация – изгаряне.
Коластра – първото майчино мляко; съдържа всички важни антитела, които защитават новороденото от болести през първите три месеца.
Колатерален – страничен
Колоноскопия – процедура, при която се използва ендоскоп за оглеждане вътрешността на дебелото и на правото черво.
Канцерогенен – способен да причини рак в организма.
Кардиопулмонален – сърдечно-белодробен.
Кариотип – картина на всички хромозоми в една клетка.
Кариотипия – анализ на броя, големината и формата на чифтните хромозоми за определяне на пола.
Кастрация – отстраняване на тестисите при мъжките и на матката с яйчниците при женските.
Каутеризация – изгаряне.
Коластра – първото майчино мляко; съдържа всички важни антитела, които защитават новороденото от болести през първите три месеца.
Колатерален – страничен
Колоноскопия – процедура, при която се използва ендоскоп за оглеждане вътрешността на дебелото и на правото черво.
Комоцио – сътресение.
Конгенитален – състояние, което съществува още при раждането, но се проявява по-късно в живота. Конгениталните състояния могат да бъдат генетично свързани или придобити преди или по време на раждането.
Констриктор – свивач.
Контраиндициран – противопоказан.
Контракция – свиване.
Копрофагия – ядене на изпражнения.
Конгенитален – състояние, което съществува още при раждането, но се проявява по-късно в живота. Конгениталните състояния могат да бъдат генетично свързани или придобити преди или по време на раждането.
Констриктор – свивач.
Контраиндициран – противопоказан.
Контракция – свиване.
Копрофагия – ядене на изпражнения.
Корпус лутеум – жълто тяло, което се образува на мястото на яйцеклетката при овулация в яйчника и произвежда прогестерон за
поддържане на бременността.
Крамп – неволно мускулно свиване и потрепване.
Криотерапия – процедура, при която тъканите се разрушават чрез замразяване с течен азот.
Круста – кожна кора.
поддържане на бременността.
Крамп – неволно мускулно свиване и потрепване.
Криотерапия – процедура, при която тъканите се разрушават чрез замразяване с течен азот.
Круста – кожна кора.
Лагофталм – невъзможност за пълно затваряне на очите.
Лаксатив – слабително средство.
Лапаротомия – хирургично отваряне на коремната кухина.
Ларинкс – гръклян.
Летален – смъртоносен.
Либидо – полово влечение.
Лигамент – връзка.
Луксация – изместване, изметване, изкълчване.
Лаксатив – слабително средство.
Лапаротомия – хирургично отваряне на коремната кухина.
Ларинкс – гръклян.
Летален – смъртоносен.
Либидо – полово влечение.
Лигамент – връзка.
Луксация – изместване, изметване, изкълчване.
Максиларен – отнасящ се до горната челюст.
Малигнен – злокачествен.
Малоклузия – неправилна захапка.
Мандибула – долна челюст.
Маскулинизиран – който е развил мъжки физически и психически качества.
Мегаезофагус – разширение на хранопровода.
Мелена – тъмни или катраненочерни изпражнения вследствие на кървене в горния стомашно-чревен канал.
Метаболизъм – обмяна на веществата.
Малигнен – злокачествен.
Малоклузия – неправилна захапка.
Мандибула – долна челюст.
Маскулинизиран – който е развил мъжки физически и психически качества.
Мегаезофагус – разширение на хранопровода.
Мелена – тъмни или катраненочерни изпражнения вследствие на кървене в горния стомашно-чревен канал.
Метаболизъм – обмяна на веществата.
Метастазиране – пренасяне на раков тумор от първоначалното му място на образуване в друга част или орган на тялото.
Миастения гравис – слабост на мускулната система.
Миелит – възпаление на гръбначния мозък
Миелография – рентгеново изследване на гръбначномозъчния канал с контрастна материя.
Миопатия – заболяване на мускули или на мускулна тъкан.
Молар – кътник.
Мукозен – лигавичен.
Мукопурулентен – слузно-гноен.
Мукоцеле – изпълнена с течност киста в близост до жлеза.
Мукус – слуз.
Мултинодуларен – многовъзлест.
Мутация – генетично изменение на някои функции и свойства на организма.
Назолакримален – носово-сълзен.
Назофаринкс – носоглътка.
Некроза – смърт на клетка или на група от клетки, които граничат с жива тъкан.
Неонатален – на новородените.
Неоплазма – доброкачествено или злокачествено образувание по повърхността на тялото или във вътрешен орган.
Нефрон – основна работна единица на бъбрека; състои се от гломерул, който филтрира урината, и от система от тубули, които я концентрират и реабсорбират вода и електролити.
Нистагъм – ритмично движение на очната ябълка наляво-надясно, което се среща при болести на вътрешното ухо и на мозъка.
Обструкция – препятствие, непроходимост.
Обтурация – запушване.
Овулация – процес на освобождаване на яйцеклетката от яйчниковия фоликул и преминаването є в яйцепровода на матката.
Оментум – коремно було.
Миастения гравис – слабост на мускулната система.
Миелит – възпаление на гръбначния мозък
Миелография – рентгеново изследване на гръбначномозъчния канал с контрастна материя.
Миопатия – заболяване на мускули или на мускулна тъкан.
Молар – кътник.
Мукозен – лигавичен.
Мукопурулентен – слузно-гноен.
Мукоцеле – изпълнена с течност киста в близост до жлеза.
Мукус – слуз.
Мултинодуларен – многовъзлест.
Мутация – генетично изменение на някои функции и свойства на организма.
Назолакримален – носово-сълзен.
Назофаринкс – носоглътка.
Некроза – смърт на клетка или на група от клетки, които граничат с жива тъкан.
Неонатален – на новородените.
Неоплазма – доброкачествено или злокачествено образувание по повърхността на тялото или във вътрешен орган.
Нефрон – основна работна единица на бъбрека; състои се от гломерул, който филтрира урината, и от система от тубули, които я концентрират и реабсорбират вода и електролити.
Нистагъм – ритмично движение на очната ябълка наляво-надясно, което се среща при болести на вътрешното ухо и на мозъка.
Обструкция – препятствие, непроходимост.
Обтурация – запушване.
Овулация – процес на освобождаване на яйцеклетката от яйчниковия фоликул и преминаването є в яйцепровода на матката.
Оментум – коремно було.
Палпация – опипване и притискане с ръка за изследване на тялото.
Папула – малка пъпчица по повърхността на кожата, която варира на големина от главичка на карфица до грахово зърно.
Папулозен – пъпчест.
Патогенен – способен да причинява болест, болестотворен.
Патологичен – болестен.
Перианален – жлезите и кожата около ануса.
Перинеум – областта от ануса до вулвата при женските и от ануса до скротума при мъжките.
Перисталтика – ритмични контракции на хранопровода, стомаха и червата, придвижващи храната.
Перитонеална кухина – коремната кухина, покрита с лъскава тънка ципа (перитонеум).
Перцепция – възприятие.
Пигментиран – оцветен.
Пилор – частта между стомаха и дванайсетопръстника.
Пиодерма – загнояване на кожата.
Пиометра – гнойно възпаление на матката.
Плеврален излив – събиране на течност в гръдната кухина при десностранна сърдечна слабост, инфекция или тумор.
Папула – малка пъпчица по повърхността на кожата, която варира на големина от главичка на карфица до грахово зърно.
Папулозен – пъпчест.
Патогенен – способен да причинява болест, болестотворен.
Патологичен – болестен.
Перианален – жлезите и кожата около ануса.
Перинеум – областта от ануса до вулвата при женските и от ануса до скротума при мъжките.
Перисталтика – ритмични контракции на хранопровода, стомаха и червата, придвижващи храната.
Перитонеална кухина – коремната кухина, покрита с лъскава тънка ципа (перитонеум).
Перцепция – възприятие.
Пигментиран – оцветен.
Пилор – частта между стомаха и дванайсетопръстника.
Пиодерма – загнояване на кожата.
Пиометра – гнойно възпаление на матката.
Плеврален излив – събиране на течност в гръдната кухина при десностранна сърдечна слабост, инфекция или тумор.
Полигенна следа – наследствено качество, което се контролира от ефекта на много гени.
Полиурия – отделяне на голямо количество урина, придружено обикновено с често уриниране.
Премолар – предкътник.
Пренатален – предродов, предродилен.
Препуциум – кожата около пениса.
Прогестерон – хормон на бременността, който се произвежда от жълтите тела в яйчниците.
Прогноза – предвиждане, което се основава на вероятния изход от болестта.
Продромален – период от болестта преди появата на първите симптоми.
Пролапс – излизане, изпадане на някоя телесна част или на орган.
Простатит – възпаление на простатната жлеза.
Протрузия – изпъкване навън.
Премолар – предкътник.
Пренатален – предродов, предродилен.
Препуциум – кожата около пениса.
Прогестерон – хормон на бременността, който се произвежда от жълтите тела в яйчниците.
Прогноза – предвиждане, което се основава на вероятния изход от болестта.
Продромален – период от болестта преди появата на първите симптоми.
Пролапс – излизане, изпадане на някоя телесна част или на орган.
Простатит – възпаление на простатната жлеза.
Протрузия – изпъкване навън.
Профузен – обилен, извънредно силен (за течение).
Пупила – зеница.
Пурулентен – гноен.
Пустула – малка пъпка на повърхността на кожата, която съдържа гной.
Пупила – зеница.
Пурулентен – гноен.
Пустула – малка пъпка на повърхността на кожата, която съдържа гной.
Регургитация – пасивно изхвърляне на съдържимо в хранопровода без съзнателно усилие.
Резекция – хирургично отстраняване на тъкан или на част от орган чрез изрязване.
Резидуален – остатъчен.
Резистентен – устойчив.
Рекомбинантна ваксина – ваксина, приготвена от разграждане на фрагменти с големина на гени от ДНК на един микроорганизъм (вирус или бактерия), които стимулират производството на антитела при инжектирането им в друг организъм.
Реконвалесцентен – оздравяващ, оздравителен.
Рекурентен – възвратен.
Ремисия – безсимптомен период, през който болестните явления намаляват или изчезват. Репониране – връщане в нормално положение.
Респирация – изкуствено дишане.
Ретенция – задържане.
Ретробулбарно пространство – пространството между задната повърхност на очната ябълка и орбитата, което е изпълнено с мастна тъкан и кръвоносни съдове.
Рефлукс – обратно връщане на течност, най-вече на стомашна киселина към хранопровода.
Рехидратиране – овлажняване.
Резекция – хирургично отстраняване на тъкан или на част от орган чрез изрязване.
Резидуален – остатъчен.
Резистентен – устойчив.
Рекомбинантна ваксина – ваксина, приготвена от разграждане на фрагменти с големина на гени от ДНК на един микроорганизъм (вирус или бактерия), които стимулират производството на антитела при инжектирането им в друг организъм.
Реконвалесцентен – оздравяващ, оздравителен.
Рекурентен – възвратен.
Ремисия – безсимптомен период, през който болестните явления намаляват или изчезват. Репониране – връщане в нормално положение.
Респирация – изкуствено дишане.
Ретенция – задържане.
Ретробулбарно пространство – пространството между задната повърхност на очната ябълка и орбитата, което е изпълнено с мастна тъкан и кръвоносни съдове.
Рефлукс – обратно връщане на течност, най-вече на стомашна киселина към хранопровода.
Рехидратиране – овлажняване.
Рецесивен ген – ген, който изразява наследствена черта само когато се комбинира с друг рецесивен ген.
Ригиден – вдървен.
Ринит – възпаление на носната лигавица.
Рудиментарен – остатъчен, недоразвит, закърнял.
Руптура – разкъсване, спукване.
Саливация – усилено слюнкоотделяне.
Сарком – злокачествен тумор, който произлиза от съединителна тъкан.
Ригиден – вдървен.
Ринит – възпаление на носната лигавица.
Рудиментарен – остатъчен, недоразвит, закърнял.
Руптура – разкъсване, спукване.
Саливация – усилено слюнкоотделяне.
Сарком – злокачествен тумор, който произлиза от съединителна тъкан.
Сенилен – старчески.
Сепсис – натравяне на кръвта.
Септицемия – навлизане на микроорганизми или на продукти от жизнения им цикъл в кръвообращението.
Серум – бистрата течна съставка на кръвта.
Сквамозен – люспест.
Склера – бяла мембрана, която обвива роговицата на окото.
Скротум – торбичката от кожа и съединителна тъкан, в която се намират тестисите.
Спленектомия – оперативно отстраняване на далака.
Спорадичен – изолиран, случаен, не често срещан.
Стеноза – стеснение на съд или отвор.
Странгулиране – притискане с прекъсване на кръвотока към някой коремен орган или чревен сегмент, което причинява смърт на тъканите.
Стридор – шумно дишане.
Стриктура – стеснение.
Ступор – вцепенение.
Субклиничен – стадий от болест или инфекция без видимо проявени или с незначителни симптоми.
Сублуксация – частична луксация, при която костта не е излязла напълно от ставата.
Супозиторий – лекарствено средство под формата на свещичка.
Тестостерон – мъжкият полов хормон, произвеждан от тестисите.
Тиреоидит – възпаление на щитовидната жлеза.
Токсемия – състояние на шок, причинено от абсорбция на бактериални токсини от инфектирана област на тялото, които са навлезли в кръвообращението.
Сепсис – натравяне на кръвта.
Септицемия – навлизане на микроорганизми или на продукти от жизнения им цикъл в кръвообращението.
Серум – бистрата течна съставка на кръвта.
Сквамозен – люспест.
Склера – бяла мембрана, която обвива роговицата на окото.
Скротум – торбичката от кожа и съединителна тъкан, в която се намират тестисите.
Спленектомия – оперативно отстраняване на далака.
Спорадичен – изолиран, случаен, не често срещан.
Стеноза – стеснение на съд или отвор.
Странгулиране – притискане с прекъсване на кръвотока към някой коремен орган или чревен сегмент, което причинява смърт на тъканите.
Стридор – шумно дишане.
Стриктура – стеснение.
Ступор – вцепенение.
Субклиничен – стадий от болест или инфекция без видимо проявени или с незначителни симптоми.
Сублуксация – частична луксация, при която костта не е излязла напълно от ставата.
Супозиторий – лекарствено средство под формата на свещичка.
Тестостерон – мъжкият полов хормон, произвеждан от тестисите.
Тиреоидит – възпаление на щитовидната жлеза.
Токсемия – състояние на шок, причинено от абсорбция на бактериални токсини от инфектирана област на тялото, които са навлезли в кръвообращението.
Тонзилектомия – оперативно отстраняване на сливиците.
Тонзилит – възпаление на сливиците.
Торакален – гръден; който се отнася до гръдния кош.
Тракция – теглене.
Транспарантен – прозрачен.
Трахеална интубация – вкарване на тръба в трахеята.
Трахеотомия – операция за направа на отвор през кожата към трахеята за възстановяване на дишането.
Тремор – треперене.
Улцерирам – разязвявам се.
Умбиликален – пъпен, който се отнася до пъпа.
Уретра – тръба, през която преминава урината от пикочния мехур навън от тялото.
Фаринкс – част от гърлото – глътка, гълтач.
Фертилитет – оплодителна способност.
Фисура – цепнатина, напукване, цепка.
Флатуленция – отделяне на газове.
Флексия – сгъване, огъване.
Фоликул – малко мехурче по повърхността на яйчника, което съдържа яйцеклетка.
Фоликулярен – зърнест.
Фонтанела – меко място на върха на черепа, където се съединяват костите му. Нормално се затваря преди или скоро след раждането.
Фрактура – счупване.
Фурункул – малка кожна пъпка, около 3 милиметра, често с гноен връх, цирей.
Халатоза – лош дъх от устата.
Хейлит – възпаление на устните.
Хемостаза – затваряне на кървящи съдове.
Тонзилит – възпаление на сливиците.
Торакален – гръден; който се отнася до гръдния кош.
Тракция – теглене.
Транспарантен – прозрачен.
Трахеална интубация – вкарване на тръба в трахеята.
Трахеотомия – операция за направа на отвор през кожата към трахеята за възстановяване на дишането.
Тремор – треперене.
Улцерирам – разязвявам се.
Умбиликален – пъпен, който се отнася до пъпа.
Уретра – тръба, през която преминава урината от пикочния мехур навън от тялото.
Фаринкс – част от гърлото – глътка, гълтач.
Фертилитет – оплодителна способност.
Фисура – цепнатина, напукване, цепка.
Флатуленция – отделяне на газове.
Флексия – сгъване, огъване.
Фоликул – малко мехурче по повърхността на яйчника, което съдържа яйцеклетка.
Фоликулярен – зърнест.
Фонтанела – меко място на върха на черепа, където се съединяват костите му. Нормално се затваря преди или скоро след раждането.
Фрактура – счупване.
Фурункул – малка кожна пъпка, около 3 милиметра, често с гноен връх, цирей.
Халатоза – лош дъх от устата.
Хейлит – възпаление на устните.
Хемостаза – затваряне на кървящи съдове.
Химиотерапия – използване на медикаменти, които представляват клетъчна отрова за убиване на ракови клетки или за потискане на
имунната система при лечение на автоимунни болести.
Хипергликемия – внезапно покачване на нивото на кръвната захар.
Хиперплазия – свръхразвитие.
Хипертермия – прегряване, висока телесна температура.
Хипертрофия – свръхуголемяване.
Хипогликемия – внезапно спадане на нивото на кръвната захар.
Хипоксия – ниско ниво на кислорода в кръвта.
Хипоплазия – недоразвиване.
Хипотермия – ниска телесна температура.
Хондропротектори – хрущялозащитни медикаменти.
Хоспитализация – настаняване в болница.
имунната система при лечение на автоимунни болести.
Хипергликемия – внезапно покачване на нивото на кръвната захар.
Хиперплазия – свръхразвитие.
Хипертермия – прегряване, висока телесна температура.
Хипертрофия – свръхуголемяване.
Хипогликемия – внезапно спадане на нивото на кръвната захар.
Хипоксия – ниско ниво на кислорода в кръвта.
Хипоплазия – недоразвиване.
Хипотермия – ниска телесна температура.
Хондропротектори – хрущялозащитни медикаменти.
Хоспитализация – настаняване в болница.
Церумен – ушна кал.
Цианоза – посиняване.
Циркулаторен шок – забавяне или спиране на кръвообращението.
Цистит – възпаление на пикочния мехур.
Ювенилен – младежки.
Ятрогенна болест – непредвидена болест, възникнала
в резултат от медикаментозно лечение или терапевтична процедура.