Този синдром е вродено- обструктивно заболяване на дихателните пътища, съвкупност от анатомични аномалии, характерни за мопс и някой породи със сплесната муцуна.
Познати са следните форми на синдрома:
Дълго меко небце– състояние, при което мекото небце е толкова дълго , че върха му навлиза в дихателните пътища (ларинкса) и пречи на нормалната инспирация (вдишване).
Тесни ноздри- ненормално развити (твърде тесни) или вгъващи се навътре при вдишване носни гънки.
Еверзия (обръщане) на ларингиалните торбички (вентрикули) –ларингеалните вентрикули представляват малки джобове в стената на ларинкса. При увеличени дихателни усилия лигавицата на вентрикулите може да изпъкне. Тъканите отичат и изпъкват в ларинкса, това води до по-нататъшно ограничаване на въздушния поток. Изпъкването на ларингеалните вентрикули е първият стадий на ларингеален колапс.
Хипоплазия на трахеята- твърде тясна трахея за останалата част от дихателната система.
Една или комбинация от тези клинични форми е причина за затруднения в дишането, поради повишената резистентност и необходимостта от по- голямо усилие при вдишване. Кучетата с брахицефален синдром с времето могат да развият вторични проблеми като : възпаление и оток на ларинкса ; еверзия на сливиците, колапс на трахеята. В крайни случаи може да се развият най-тежките усложнения- ЛАРИНГЕАЛЕН КОЛАПС И ПАРАЛИЗА НА ЛАРИНКСА
Основни клинични признаци при брахицефалния синдром:
-
Хъркане
-
Затруднено дишане
-
Шумно дишане
-
Лесна уморяемост
-
Опити за повръщане
-
Кашлица
-
Посиняване на езика (цианоза)
-
Неспокойствие и възбуда
-
Колапс (припадък)
Допълнителни признаци при брахицефалите:
-
Повишен риск от топлинен удар
-
Проблеми с преглъщането
-
Принудена позиция на тялото , за по- добро поемане на въздух
-
Чести зъбни и перидонтални проблеми
-
Чести очни проблеми
-
Кожни възпаления на гънките на лицето
Затрудненията в дишането, които създава заболяването, варират при различните брахицефали, като най-често се наблюдава хъркане и усилено дишане през носа. За повечето кучета това е единственият проблем, докато при други има много шумно дишане, кашлица, непрекъснати опити за преглъщане, епизоди на слабост и дори колапс, както и лесна уморяемост. В дългосрочен план това натоварва работата на сърцето.
Много е важно да се отбележи ,че ако не се коригира в млада възраст брахицефалния синдром често е прогресивно заболяване. В по- тежките случаи се стига до необратима деформация на ларинкса (ЛАРИНГЕАЛЕН КОЛАПС)- тежко състояние , при което може да се наложи трайна трахеостомия (пациентът диша през отвор в трахеята).
Обструкция на ларинкса (ларингеален колапс) при 3 годишен мопс. Лигавичните гънки пречещи на преминаването на въздуха са вторичен проблем вследствие хроничното дразнене в областта.