При клиничния преглед тесните ноздри се откриват лесно. При аускултация на ларинкса и фаринкса се долавя известен шум (стридор) на фона на другите дихателни шумове. Той е вследствие от преминаването на въздушната струя през стеснените дихателни пътища.
Категоричната диагноза за дълго меко небце и ларингеална еверзия е по- трудна и изисква седация или пълна анестезия. Като допълннение към проблемите брахицефалите често имат доста голям език, който понякога прави визуализацията на ларинкса трудна. Мекото небце често е удебелено и грапаво с възпален край и покрива епиглотиса с повече от няколко милиметра, а нерядко върхът му навлиза в ларинкса.
В хроничните случаи хрущялите на ларинкса стават нееластични и започват да колабират, стеснявайки още дихателните пътища. Нормалното положение на ларингеалните вентрикули е между гласовите гънки. При еверзия, ларингеални вентрикули са отекли, изглеждат като синьо-сиви маси от мека тъкан, изпъкнали в дихателните пътища само в предната част на гласовите гънки.
Каквo е лечението?
Консервативното лечение трябва да се насочи към намаляване на факторите, които изострят клиничните признаци- физическо натоварване, възбуда и прегряване.
В някои от случаите може да се извърши хирургична корекция на анатомичните дефекти. Изборът на хирургичната процедура се базира на естеството на съпътстващите проблеми. Тя може да включва разширяване на ноздрите, резекция на дългото меко небце и евертиралите (изпъкналите) ларингеални вентрикули.
Разширяването на ноздрите е козметична операция, която отнема малко време и не крие сериозни рискове.
Хирургичното лечение на дългото меко небце е по-инвазивно и се предприема в случаи на сериозен дихателен дискомфорт, прогресиране на състоянието с времето или при развитие на живото застрашаваща обструкция.
Ако вашето куче показва кашлица, опити за повръщане, лесна уморяемост или стридор (шумно дишане), резекцията на дългото небце може да е наложителна. Препоръчва се операцията да се извършва в млада възраст- 4 до 24 месеца, за да се предотвратят дегенеративните промени на ларингеалните хрущяли и ларингеалния колапс.
Техниката може да се извърши традиционно със скалпел или с CO2 лазер. 60-85% от оперираните кучета показват съществено подобрение след операцията, но въпреки това може да хъркат епизодично. Операцията с лазер намалява кървенето и дискомфорта, както и намалява оперативното време. Ако ларингеалните вентрикули са изпъкнали, те могат да бъдат отстранени в същото време.
В тежки хронични случаи ларингеалните хрущяли стават нееластични (ларингеален колапс) и резекцията на небцето и ларингеалните торбички не е достатъчно за облекчаване на дишането.
ЛАРИНГЕАЛНИЯ КОЛАПС е тежко състояние, което изисква хирургична терапия. Има няколко техники , но най-ефективната е трайна трахеостомия, макар че техниката е инвазивна и са възможни усложнения.
Възможни ли са усложнения при операцията?
Оперираните кучета трябва да бъдат следени много внимателно след хирургичната интервенция. Кървене или сериозен оток може да запуши дихателните пътища, затруднявайки дишането. Сравнително рядко след операцията се налага временно поставяне на тръбичка през разрез в трахеята (временна трахеостомия), докато възпалението и отокът спаднат и кучето може да диша нормално (около 24 часа).
Хоспитализацията на пациентите е поне 24 часа, като кашлицата е чест признак в след-оперативния период.
Каква е прогнозата при брахицефалния синдром?
След хирургична корекция при младите животни прогнозата е много добра. В повечето случаи те дишат много по-лесно и без затруднения. Активността им видимо се повишава. При по-възрастни пациенти прогнозата е по-съмнителна, особено при започнал процес на ларингеален колапс. Веднъж развил се напреднал колапс на ларинкса прогнозата е лоша, освен ако не се вземат хирургични мерки, които да коригират тежкия проблем.
Тази статия Не може да замести ветеринарния лекар!!!