За мопсчетата това също е напълно нормално. Наблюдава се по-често при мопсчета, които са сами и няма с кой да споделят игрите си. Това е техния начин да се забавляват и да изразходват енергията си.

Когато са много малки, те все още опознават както света около себе си, така и самите себе си и не винаги знаят, че опашката е част, прикрепена към тях. Приемат я по-скоро за бягаща играчка, която неуморно се опитват да хванат. Обръщайки се, забелязват, че тя също ги преследва и това засилва интереса им.

При възрастните мопсчета:

Това поведение, обаче, се променя с течение на времето. Възрастното мопсче вече е наясно, че опашката не е играчка и спира да я гони.

Ако все пак продължи, може да има различни причини за това:

– физическа болка;

-проблеми с гръбначния стълб и прешлените;

-може също да е на психична основа;

-наличието на бълхи, паразити в организма;

-дисбаланс на допамин в тялото;

-анално възпаление;

-прекалено малкото пространство, в което живее, ако цял живот е завързано на каишка и свободата му е ограничена;

-липсата на движение, от което кучето има жизнена нужда, съчетано със скуката и липсата на внимание, води до психични отклонения. В тези случаи кучето приема, че опашката е единствената му дружка, играе си с нея или пък е раздразнено от присъствието й и я преследва.

– изпитва антипатия към опашката си , като се опитва да я отхапе и се получава вманиачаване, мопсчето спира действието, единствено, за да спи и да яде. Това също е рядко срещан, но много сериозен проблем, при който незабавно трябва да се потърси лекарска помощ.

Това разбира се не означава, че ако възрастно мопсче гони опашката си от време на време, то е болно. Въпросът е да се случва рядко и за кратко.

Малките мопсчета спират тази гонитба на възраст от няколко месеца до годинка, когато съзреят достатъчно. Ако все пак продължат да го правят в напреднала възраст, трябва да се установи каква е причината за това. Може да бъде напълно безобидна, но и много опасна.