Могат ли мопсчетата да плачат ?
Обградено с любов и внимание, мопсчето се отплаща многократно на своя стопанин. Отдава му живота си, като създава много силна емоционална връзка с него. Същото важи и за човека – обикнал мопсчето, той може да усети неговите емоции и вълнения, въпреки невъзможността му да говори.
Всички сме ги виждали да се радват, но могат ли да плачат?
Много собственици са виждали как очите на мопсчето се пълнят със сълзи. Понякога дори тези сълзи се стичат и приличат точно на нашия плач. Въпросът е дали са свързани емоционално със състоянието „тъга“?
Отговорът е и да, и не.
Мопсчетата могат да плачат, но го правят по свой начин.
Изразяват го чрез сърцераздирателни звуци, нещо средно между лай, скимтене и виене. Първоначално тези звуци се забелязват при малки кученца, когато се отделят от майката. „Плачат“, защото са уплашени от промяната, липсва им родителското тяло и грижа. Разделят се също с братята и сестрите си. Свикнали са да спят сгушени в тях, затова често в новия дом мопсчето плаче по цяла нощ.
По-късно в развитието си могат да го правят по различни причини – самота, силна уплаха, физическа болка, начин да привлекат вниманието ни. Могат също да плачат от мъка по господаря си, когато излиза за работа. Това се дължи на силната им привързаност към човека.
Сълзенето на очичките, може и да не е свързано с емоционалната скръб. По-скоро раздразнение на окото или здравословен проблем. Това объркване може да се дължи на факта, че мопсчетата изглеждат тъжни и когато тъгуват ние да си мислим, че те всъщност плачат.
Спокойното и щастливо мопсче няма причина да плаче, независимо че изглежда разстроено.