Военните кучета
Кучето – верния приятел на човека, е още и едно от най-съвършенните видове оръдия. Хилядолетия хората използват тези животни за помощници на бойното поле. Съвременните военни кучета не се хвърлят под танка и не се прокрадват в лагера на врага, но много войски и сега не минават без острите очи и нюх на тези животни.
Съвременния пограничен наряд е невъзможен без служебни кучета. Тези животни се използват от скоро на тази дейност. Преди 110 год. Александър III наредил да се премине от митническа служба към специалните войски. В циркуляра се казва:” Наличието на кучета в граничната охрана ще улесни откриването на контрабандистите, както и ще проследява следите им.”
През втората световна война военните кучета дърпали телефонните кабели, пренасяли важни донесения, издърпвали ранените, подкопавали бронираната вражеска техника. Около 380 немски танка били унищожени от специално обучени кучета-камикадзе, които пренасяли мини на гърбовете си.
Сега съвременните технологии могат много да заместят четириногите другари. Например, скъпите обемисти детектори са способни да открият експлозиви, да определят и задържат нарушителя, да открият оръжие, да обискират камион с контрабанда, могат само обучените военни кучета. За това те си имат инструменти. Нюха на тези животни е 200 пъти по-чувствителен от човешкия, а слуха е по-остър от нашия 7 пъти.
Армейските кучета трябва да бъдат много умни, постоянни и издръжливи. За това подхождат такива породи, като немска овчарка, доберман, коли и ротвайлер. Специалистите се стремят да избягват приемането на светлите кучета, защото лесно се забелязват от противника.
Тези животни започват да се възпитават от 2 месечна възраст. Кученцата преминават общ курс на обучение, по време на който ги приучават към името им, повода и към това, че не трябва да взимат нищо от чужди ръце. А към 8-10 месечна възраст преминават курс по специално обучение.
На тази възраст животните проявяват индивидуални таланти, които се определят със специални тестове. Твърде енергичните кучета не са подходящи за търсене на експлозиви. Суетенето на минното поле или минирания обект може да се обърне в трагедия за такова куче. За това такова куче може да стане отличен ловец, за това мястото му е на границата.
В съответствие с животинските им инстинкти животните започват да учат и развиват най-добрите си качества. Например, по няколко часа на ден кучетата се учат да хващат обвити в специална тъкан „нарушители”. Упражненията преминават под трясъка на автоматна стрелба, военните кучета трябва да привикнат към стрелбата. При това животните се учат и да се плашат от изстрелите. Добре обученото армейско куче се приближава до мишената по дъга, в стремително движещото се животно е трудно да попадне.
В ръкопашния – човек е обречен на поражение. От здравите зъби не спасява дори дебелия дресировъчен костюм, в момента на нападението от кучето на „манекена”, попечителя на животното трябва задължително да бъде до него. Но дори при това инструкторите почти винаги са в синини и драскотини.
На пръв поглед може да се струва, че за неблагодарната роля на „мишена” избират курсанти, получили два наряда подред. Ако наистина е така, ще има перфектна дисциплина. За това тази работа се изпълнява по справедлив начин, подред.
Най-трудната кучешка професия е сапьорската. Винаги е сложно да се научи кучето на това. За обучено на тази специалност се смята само това куче, което може по комплексната миризма да открие мина от всеки тип, разположена на дълбочина до 1,5 м. При това кучето трябва да бъде способно да открие разтягането, мините-капани и противопехотните мини, окачени на височина 2 метра. Според думите на граничарите, в Чечения за убийството на такова животно се плаща повече, отколкото за унищожаването на БТР.
Още една сериозна професия са граничните кучета. В училището за инструктури служебните кучета се подготвят от специалисти експерти за охрана на границата ни и целия Далечен Изток. Но главната задача на тази организация е възпитанието и обучението на граничните кучета, които служат с тези експерти.
След проверка, тестване и обучение за служба са годни само 7 кученца от 10. А от курсантите изявили желание да станат професионалисти и да служат в пограничните войски, пригодни са само 5.
Сега работата в пограничните войски се поверява на професионалисти, за това за мястото на експертите има голям конкурс. Ако в школата инструктора не намери общ език с кучето, не може да спечели неговото уважение и признание като водач, и с него не се подписва договор. Кучетата, които преминават обучение там, в по-голяма част остават да служат.
Всички военни кучета в школата на инструкторите се делят на :охранители, строеви, следотърсачи и племенни. Те се обучават съответно на различен принцип.
Военните кучета не са толкова агресивни. Те са много ласкави със своя наставник, игриви и като всички домашни любимци обичат нежността, но тяхната работа е да хапят нарушителите.
Опитите да се пробият руските граници в Далечния Изток се предприемат редовно. Нашите китайски съседи ценят всичко, което расте и се движи по нашата земя, например, жабите, особено дървесните. Според китайците, те са вкусни, а главното, мазни, което много се цени в парфюмерийно- козметичната промишленост. За хващането на земноводните, китайците тровят водоемите с химикали, за да хванат наведнъж много жаби. Бракониерите не се страхуват от никой, освен от кучетата.
С помощтта на кучетата нарушителите се хващат веднага. Кучетата се хвърлят върху нарушителя и когато той падне и не е опасен за наряда, просто го задържат.
Армейските кучета служат 7-8 години, след което излизат в почивка. При пенсиониране те остават да живеят като пълноправни членове на семействата на някой от военните. Официалните дажби и поощрение по служба се заменят със семейния уют и спокоен бит. Тези кучета са изпълнили дълга си пред своята Родина, за това са заслужили не само уважение, но и грижи.
