ДОГО АРЖЕНТИНО

ТЕМПЕРАМЕНТ

Весел, открит, прям, приветлив, при необходимост лае, съзнава своята сила. Никога не е агресивен, освен ако не го предизвикат, характеристика много типична за неговата порода.Тази черта трябва да се съблюдава много стриктно. Демонстрира своя силен характер в непрекъснатите борби за териториално надмощие с други представители на мъжкия пол, типична характеристика за мъжките представители на тази порода.
Като куче-ловец е коварен, лукав и хитър, мълчалив, смел, опитен и кален.

ВЪНШЕН ВИД

Нормотипни, монолитни,едри на ръст, тип молос, мезоморфен тип, притежаващи правилни пропорции, без да изглеждат огромни. Притежават здравина, благодарение на своята силна мускулатура, която изпъква под плътна и еластична кожа, плътно прилепнала към тялото посредством подкожна тъкан. От гледна точка на походката – спокойна и сигурна, с много изострено обоняние и бърза реакция, демонстрирайки радост от своите движения. От гледна точка на характера – сърдечен, нежен и ласкав, с набиваща се в очите белота; благодарение на физическите си качества се изявява като истински атлет.

ГЛАВА

Мезоцефален тип, силна и мощ¬на, без остри ъгли, без видими грапавини, в профил – изпъкнало-вдлъбнат тип; с изпъкнал череп, подчертано релефен още повече от дъвкателните мускули и от тила, и с леко вдлъбната муцуна. При движение на шията се образува арка от мускули.

ЧЕРЕП

масивен и изпъкнал; с дъговидни скули, раздалечени достатъчно посредством черепния свод, където е и началото на обширна слепоочна кухина, което благоприятства развитието на мускулите. Тилният гребен е заличен от развитието на силни тилни мускули. Средната линия на черепа е леко забележима.

ЛИЦЕВА ОБЛАСТ

Със същата дължина като черепната област.
Нос: с широки носни отвори, оцветена в черно.Линията леко се издига към върха на носа, поради което муцуната изглежда вдлъбната. Гледано в профил, предната линия на муцуната е перпендикулярна на хоризонталата, права и съвпада с края на предната челюст.
Муцуна: Силна, по-скоро дълга отколкото висока, добре развита в широчина, със странични почти слети линии. Горната й линия е леко вдлъбната – белег, който се среща почти единствено при дого аржентино.
Устни: умерено пълни, къси и разтегнати, със свободни краища и за предпочитане оцветени в черно.
Челюст / зъби: Силна и добре развита челюст, без долна и горна прогнатия. Краищата на челюстта трябва почти незабележимо да се сливат, осигурявайки хомогенност на двете зъбни дъги. Челюстта осигурява максимално голяма захапка.
Зъбите са големи, добре развити, подредени в редица, с натурални имплантанти, чисти и без кариеси. Препоръчва се зъбните дъги да са хомогенни. Допуска се за¬пушване /задръстване/ на зъбите, което се отстранява посредством щипци.Захапката е клещи, но се допуска и ножична.
Бузи: Големи и полуплоски, без гънки и вдлъбнатини.Кожата е здрава и еластична..
Очи: Тъмни или с цвят на лешник, защитени от клепачи, които най-често са оцветени в черно, като липсата на пигментация не е фатална (порок); с бадемовидна форма, достатъчно раздалечени едно от друго, умерено хлътнали. Ансамбълът се допълва от внимателен, задълбочен и жив поглед, който при необходимост може да бъде и достатъчно суров и твърд, което е характерно най-вече за мъжките представители на породата.

Уши:

странично разположени, с достатъчно голямо разстояние между тях, благодарение на големия и обширен череп. За по-голяма функционалност, трябва да са къси (купирани), с триъгълна форма и с дължина, която не превишава 50% от външната част на ухото. Когато не са купирани са със средна дължина, широки, месести, равни и със закръглени върхове. С гладка козина, която се скъсява към края, където могат да се появят малки петна, което не е голям недостатък. Обикновено са увиснали, покривайки по този начин задната част на бузите. В някои случаи, когато е в състояние на бдителност, могат да бъдат полуизправени.

Врат:

 Дълъг, силен и изправен, с добре развита мускулатура, като в горната й част е леко изпъкнала. Има формата на пресечен конус и е свързан с главата посредством мускулна дъга, която е заличила всичките костни издатини в този участък чак до гръдния кош. Покрит е с еластична и дебела кожа, която се плъзга свободно върху подкожната клетъчна тъкан. Поради това, че в този участък е малко по-отпусната от останалите части на тялото, образува меки и приятни непровисващи гънки.Тази е една от основните характеристики и отличителни черти за породата, кучета. Козината в този участък е малко по-дълга.

 

ТЯЛО

Дължината на тялото /измерена от раменете до бедрата/ превишава с 10% височината в холката
Горна линия на тялото: холката и задницата имат еднаква височина.Това са най-високите точки на горната линия на тялото.
Холка: широка и висока
Плещи: широки и силни, с много развити мускули, като по този начин се образува едно почти висе-не по страните.
Гръб: силен, с много добре развити кръстнопоясти мускули, разположени по такъв начин, като че ли има почти неуловимо издигане към края на задницата. Развитието на мускулите в участъка, образуващ горната линия на тялото, придава на екземплярите леко смъкнат /увиснал/ профил, което си проличава най-вече при по-старите екземпляри, поради голямата мускулна маса на гърба.
Поясница: умерено дълга, с мощна и добре развита мускулатура, което прави почти незабележими слабинната и седалищната кост. Широка е почти колкото гърдите или съвсем незабележимо по-малко, и заедно с хоризонталната част образува ъгъл около 30 градуса, което пък е причината в горната си част да е леко изпъкнала към опашката.
Гърди: широки и мощни. Горният край на гръдната кост се намира на едно ниво с края на рамото /раменно-лопатъчно ставно свързване/, а долната линия на гръдния кош е на височината на лактите. Гръдният кош е широк, с мощен респираторен капацитет, с дълги и дъгообразни кости, свързани с гръдната кост.
Корем / коремна кухина: силен, с добре развита и изпъната мускулатура. Никога не е отпуснат.
Опашка: прикрепена е към горната част на тялото под ъгъл от 30 градуса, във формата на сабя, дебела и дълга, спуска се от височи¬ната на скакателната става, без да я покрива. Почти винаги е във висящо положение, отпусната. Когато е в акция, тогава опашката е леко повдигната, когато тича в тръс, опашката е разположена на нивото на горната линия на тялото или малко над нея.

 

КРАЙНИЦИ

Предни крайници: Погледнати заедно, представляват едно цяло, силни, яки, кокалести, пропорционални на тялото на животното, разположени перпендикулярно. Плешки: високи и пропорционални, много силни, с релефни мускули, с наклоненост 45 градуса.
Надлакътна част (от рамото до лакътя) – със средна дължина, пропорционални, силни, с мощна мускулатура, образуват ъгъл от 45 градуса.
Лакти: силни, здрави и яки, покрити с плътна и еластична кожа, без гънки, разположени са така до ребрената стена, че създават впечатлението, че са част от нея.
Подлакът (от китката до лакътя): еднакъв по дължина с надлакътната част, перпендикулярни на хоризонталата, със здрави кости, с добре развита мускулатура.
Карпални кости: дълги, без костни издадености
Метакарпална част (стъпало): плоска, гладка, с правилно оформени кости и с хоризонтален наклон от 70-75 градуса.
Предни лапи: закръглени, с къси пръсти, силни, здрави и яки, прибрани, с месести и твърди възглавнички, покрити с плътна кожа, с грапава повърхност при пипане.

Задни крайници: Умерено заъглени, паралелни силни, яки, притежаващи необходимата за тяхната дейност сила, осигуряват достатъчно сила и определят типичната походка. Пищялът е здрав, а скакателната става е добре очертана
Бедра: силни и с видимо много добре развита мускулатура, движат се посредством тазобедрената става под ъгъл около 100 градуса.
Колена: колянната става е под ъгъл 110 градуса.
Подбедрица: (от глезена нагоре) малко по-къса от бедрото, силна, с добре развита мускулатура.
Задна колянна извивка: ансамбълът пищял – свирка е къс, силен, осигурява двигателна сила на задните крайници, силен прасец, прасецнопищялната артикулация образува ъгъл от 140 градуса, свирката е яка и здрава, почти цилиндрична, под ъгъл от 90 градуса спрямо хоризонталата. Ако има пети пръст, трябва да бъде отстранен.
Задни лапи: подобни на предните, малко по-тесни и малко по-дълги, иначе притежават същите характеристики.

ДВИЖЕНИЕ

Пъргаво, подвижно, твърдо и уверено, в момент, когато вниманието му е привлечено от нещо, рефлексите му стават по-бързи и енергични, типична черта за тази порода. Походката е спокойна, бавна и отмерена. В тръс ходи бързо, с оттласкане напред. В кариер, демонстрира цялата си енергия и сила, която притежава. След себе си остава малки, паралелни следи. Движението едновременно на предния и заден крак (раван) не се приема, счита се за сериозен дефект.

 

КОЖА

хомогенна, малко дебела и плътна, но мека и еластична, прилепнала към тялото посредством подкожна тъкан, която е полуотпусната, като по този начин осигурява лесното й приплъзване, без видими грапавини и гънки, с изключение на участъка около шията, където клетъчната тъкан е по-отпусната. С възможно минимална пигментация, която обаче се увеличава с годините, като трябва да се има предвид, че кожа с обилна пигментация е недостатък, предпочитат се екземпляри с оцветени в черно клепачи.

 

КОЗИНА/ЦВЯТ НА КОЗИНАТА:

Козина: равномерна, еднородна, гладка и приятна за пипане, с дължина от 1,5 до 2 см. Нейната плътност и дебелина варират в зависимост от климатичните условия, при които живеят екземплярите, например: по-рядка и фина при тропически климат (наблюдава се дори известна прозрачност, оголеност, при която пигментацията е изразена по-ярко); и по-плътна и по-гъста в по-студените райони, има случаи на поникване на допълнителна козина.
Окраска: напълно бяла окраска; приема се за нормално едно черно или оцветено в тъмен цвят петно около очите, което не трябва да заема повече от 10% от площта на главата. При два екземпляра, представители на тази порода, съдията винаги ще предпочете този, който е с напълно бяла окраска, без петна.

 

РАЗМЕРИ

Височина в холката:
Мъжки екземпляри – 62-68 см.
Женски екземпляри – 60-65 см.

 

НЕДОСТАТЪЦИ

Всяко несъответствие с гореизложените критерии се приема като недостатък и се счита за отклонение от стандарта.
* Недоразвита костна система;
* Много пигментни петна по лицето;
* Увиснали устни;
* Малки и слаби зъби; наличие на кариес; неправилна захапка;
* Прекалено светли очи. Ентропия и ектропия
* Бъчвобразен гръден кош;
* Плоски рамене
* Прекалено дълга свирка и пищял;
* Нетипична /различна/ походка;
* Прекалена кожна пигментация при младите екземпляри.
* Появата на малки цветни петна по козината;
* Психически неустойчиви, неспокойни, нервни, раздразнителни

 

История

Тази порода произхожда от провинция Кордоба, която заема централната част от територията на Република Аржентина.
Неин създател е др. Антонио Норес Мартинес, произхождащ от стар кордобски род, по професия хуманен лекар. Силната му любов към кучетата, завещана от неговите предци, е причина за полагането на основите и създаването през 1928 г. на нова порода и изработването на съответния стандарт за нея, наречена Дого Аржентино. Неговият труд се състои в методично кръстосване на различни чисти породи с „Старото бойно кордобско куче“, което се отличава със сила и мощ, но с нестабилна психика, получено чрез кръстоската на Мастиф, Булдог и Бултериер, много познати и ценени през тази епоха на фанатични и ожесточени борби с кучета. Благодарение на къртовска работа, интензивна селекция и основно изучаване на характерите на различните поколения, той постига формирането на „първата фамилия“. По своя произход, кучето от тази порода е създадено да бъде нещо повече от куче за борба, но поради голямата страст към лова на др. Норес Мартинес, тази порода е използвана за лов, по време на който демонстрира, че притежава качества за тази цел. По този начин породата Дого Аржентино много бързо се превръща в едно изключително куче за лов. Тази метаморфоза е налице и до днес, независимо, че са минали толкова години от създаването на породата, да бъде куче с изключителна подвижност и един изключителен екземпляр за компания и верен и непреодолим защитник, на този, когато обича. Неговата сила, упоритост, силно развитото обоняние и борбеност /когато е необходимо/ го правят несравним на фона на другите екземпляри от глутницата ловджийски кучета за лов на глигани, южноафрикански диви свине, пуми и други животни, които нанасят щети на развитието на скотовъдството и земеделието, достатъчно добре развити на територията на Аржентина, благодарение на обширните пасища, с които е богата тази страна. Качествата като разбирателство и решителост, превъзходна мускулатура, характерна само за атлетите, го правят идеалното куче, което може да издържи на трудни преходи на големи разстояния, при всякакви атмосферни условия, като при това е в състояние да ловува.
На 21 май 1964 г. тази порода е призната от Федерацията по Кинология на Аржентина и от Земеделското дружество на Аржентина, които започват да създават неговото „Родословно дърво“.
Точно на 31 юли 1973 година породата е призната от Международната федерация по кинология, като първата и единствена аржентинска порода, благодарение на неимоверните усилия на др. Аугустин Норес Мартинес, брат и продължител на делото на създателя на породата.

 

 

дого аржентино, кучета, породи кучета