Санбернар

 

Външен вид

Космена покривка

Санбернарът се отличава с гъста, обилна и водоустойчива козина по цялото тяло. В зависимост от дължината й се различават 2 типа космена покривка при породата:

• Дългокосмест – космите са със средна дължина и козината е леко вълниста
• Късокосмест – космите прилягат плътно към тялото

Санбернарът е с добре развито подкосмие, като космите по бедрата и опашката са много добре окосмени с по – дълги покривни косми.

Окраска

За основен цвят на породата се приема белият с червено – кафяви петна, които могат да бъдат по – големи или по – малки. Сливайки се, те могат да оформят голям червено – кафяв плащ по гърба и слабините.

Размери и тегло

Външният вид на Санбернара  внушава респект и уважение. На тегло мъжките екземпляри достигат около 90 – 100 кг, а женските – 50 – 90 кг.

На височина мъжките достигат 80 – 90 см (FCI – 70 – 90 см,АКС – мин. 70 см, КС – по – високите се оценяват по – добре), а женските – около 60 – 80 см (FCI– 65 – 80 см, АКС – мин. 63.5 см, КС – по – високите се оценяват по – добре).

Тяло и глава

Както се вижда и от пръв поглед, това е доста едро и масивно куче. Отличава се с мощно, силно и добре замускулено тяло.

Главата е голяма с леко квадратна форма и характерни бръчки по челото.

Очи

Очите са средно големи и дълбоко поставени.

Уши

Ушите са средни по размер, широки, високо поставени и клепнали (висящи).

Опашка

Опашката е дълга, покрита обилно с козина. Когато кучето е в покой, тя виси отпусната надолу или е с леко извит край нагоре. Когато кучето е възбудено тя се извива нагоре.

 Характер и поведение

Въпреки внушително големите си размери Санбернарът е мил и добър по душа. По характер това е един мил гигант.

Санбернарите са изключително приятелски настроени и лоялни кучета, които обичат да радват своя стопанин.

Силно се привързват към цялото семейство и дългото им оставяне сами не им се отразява добре.

Породата е създадена да спасява хора от лавини. Имат голямо желание да търсят и намират хора.

Имат отлично развито обоняние. Те се славят не само като кучета, спасяващи хора затрупани от лавини и различни други бедствия, но са и отлични пазачи, макар и не от най – шумните.

Предани са на своите стопани и са готови да се жертват за тях докрай

Отглеждане

Санбернарът е куче с внушителни размери, поради което не би се чувствал комфортно в апартамент.

Ако сте любител и бъдещ притежател на тази порода трябва да знаете, че кучетата от тази порода имат нужда от доста пространство.

Ако все пак нямате възможност да осигурите на Вашият любимец необходимото му пространство трябва да знаете, че честите и продължителни разходки са задължителни.

По отношение на температурата се чувстват много комфортно, когато са на студено и това не е случайно като се има предвид гъстата им и обилна козина.

Обожават снега и зимното време. Внимавайте с високите температури, тъй като породата има склонност от прегряване.

Санбарнарът има огромен апетит – поема и се нуждае от доста голямо количество храна, но за сметка на това не е капризен. Няма никакви проблеми с взаимоотношението си с децата и други домашни животни (има и изключения разбира се).

Въпреки добродушният си характер, обикновено Санбернарът е резервиран към непознати, което го прави отличен пазач на Вашият дом.

Грижи за козината

Гъстата космена покривка на Санбернара изисква отговорни и редовни грижи, независимо от типа й (късокосмест или дългокосмест).

Скубе се много затова редовното й изчеткане и разресване е задължително, за да се спестят по – нататъшни проблеми и сплъстяване.

Дресировка

Породата е податлива на обучение. Препоръчва се дресировката да започне от ранна възраст. Необходимо е търпение и спокойствие от страна на обучаващия, тъй като в определени ситуации Санбернарите могат да станат доста упорити.

Колкото по – рано започне обучението на Вашият любимец, толкова по – лесно и по – бързо ще успее той да се социализира, да свикне с Вас и Вашите команди.

Здравословен статус и проблеми

Породата има предразположеност към:

• Дисплазия на тазобедрената става (тазобедрена дисплазия)
• Сърдечни проблеми
• Очни проблеми
• Затлъстяване
• Чувствителни са на високи температури – опасност от прегряване!

Анатомични и физиологични особености

• Масивно и добре замускулено тяло
• Голяма и широка глава, която погледната отстрани е леко изпъкнала
• Подчертани надочни дъги и умерено развит задтилен издатък
• На челото кожата образува бръчки
• Къса и умерено широка муцуна
• Силно развити и висящи горни устни, образуващи широка дъга към носа
• Широка носна гъба
• Ушите са с триъгълна форма и леко повдигнат заден край. Предният ушен край прилепва към бузите
• По отношение на очите се допуска малка гънка и конюнктива, която леко се вижда на долния или горния клепач
• Имат много силни зъби. Захапката може да бъде клещовидна или ножична. Допуска се презахапка и липса на премолар 1
• Гърдите са широки с добре извити ребра
• Добре изразена холка
• Здрав, широк и мускулест гръб
• Къса и широка поясница
• Леко наклонена крупа и леко повдигнат корем
• Предни крайници – прави и успоредни при поглед отпред
  • Лопатките са поставени косо и прилягат към трупа
  • На дължина раменната кост е равна или малко по – къса от лопатката. Ъгълът, който сключва с нея не трябва да е много тъп
  • Подрамената са прави
  • Метакарпусите са леко наклонени
• Задни крайници – прави и успоредни при поглед отзад, поставени достатъчно широко
  • Бедрата са широки
  • Подбедрата са косо поставени
  • Метакарпусите са прави и вертикални
• Лапи – широки с прибрани пръсти и добре развити нокти. Допускат се допълнителни пръсти на задсните крайници. Стъпката им и големите лапи им дават голяма стабилност
• Опашката достига най – малко до скакателната става

Исторически данни, митове и легенди

Смята се, че Санбернарът произхожда от семейството на тибетските мастифи.

Тази героична порода е намерила призванието си в Швейцарските Алпи, в легендарна староприемница – убежище за пътниците, които зиме прекосявали опасния планински проход. Бил е най – краткият път между севера и юга и е водил директно в Рим.

Староприемницата е създадена през 11 век от Бернар де Монтон, но кучетата получили популярност едва началото на 18 век.

Монасите откриват, че тези кучета имат невероятна дарба. Те не само усещали наближаващите лавини, но и имали необичайната способност да откриват хора, загубени в снега.

 

sanbernar, порода санбернар, породи кучета, санбернар